2025-07-01T16:00:40+03:00
Мидичката в ръката на Рали затрептя. Този път звукът не беше шепот, а далечно ехо – като глас от рог, който оглася планини и долини. Светлината ѝ стана огнено-златна – сякаш слънцето самó бе оставило дъх върху нея. – Къде съм? – прошепна Рали. – Там, където живяха гетите и кробизите – отвърна Гласът на времето. – В земите на древна Тракия. Тук се ражда духът на народа ти…

Ние използваме бисквитки, за да ви гарантираме добрата работа на нашия уебсайт, като спазваме всички правила и добри практики за поверителност на личните Ви данни. Вижте Политиката ни за поверителност