Свищов - Историята на българския национален химн

Химните като символ на държавността се появяват най-късно, далеч след знамето и герба. Първите опити у нас да бъде написан национален химн датират непосредствено след Освобождението. „Шуми Марица“ се налага като такъв по силата на историческите обстоятелства, а не с държавна институционална санкция. Първообразът на песента се появява след Сръбско-турската война от 1876 година, а неин автор е българският учител, поет и революционер Никола Живков (1847 - 1910).

Той е доброволец във войната в състава на Руско-българската бригада, командвана от ген. Михаил Черняев. Текстът се ражда от разказите на очевидци за кървавото потушаване на Априлското въстание и спомена за руския генерал. Мелодията, твърдят изследователи, е на германската песен „Когато войниците маршируват през града“, донесена около 1850-а в Шумен от унгарския капелмайстор Шафран. Скоро песента получава и бойно кръщение с опълченците от Първа и Трета опълченска дружина в тежките боеве при Стара Загора през Руско-турската освободителна война (1877 - 1878). Разказват, че в най-критичните мигове по време на ожесточените боеве на Шипка на 9, 10, 11 август 1877 година командирът на III опълченска дружина майор Чиляев запява „Шуми Марица“, след като казва на бойците си: „Братя, неприятелят ни обкръжи, път за отстъпление няма. Ще се държим, докато ни дойде помощ, а ако не дойде, всички ще положим кости тук за свободата на България“.

Песента отново се носи над бойното поле и по време на Сръбско-българската война (1885). Скъсаните след Съединението отношения с Русия пращат в историята руския „Боже, Царя храни“ и „Шуми Марица“ започва да играе ролята на държавен български химн. През 1912 година Иван Вазов преработва първоначалния текст, който и досега е сравнително неизвестен. Под звуците на марша Българската армия жъне победи и в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. „Шуми Марица“ е химн* до 1947 година: