Кои са готите - легенди, митове и какво казва науката за тях

Приказка за КРАЛЯ НА ГОТИТЕ
Когато Нове беше столица на кралство
V век сл. Хр. (476 – 488 г.)

Митко пристъпи през магичният портал. Вълшебният фенер в ръката му изведнъж промени светлината си. Стъклото засия със студена стоманена светлина – като отблясък на тежък меч в лунна нощ. Въздухът стана резлив, а вятърът донесе тропот на хиляди копита и песни на непознат гърлен език.

– Дръж се, Митко! – прошепна Гласът на времето. – Сега навлизаме в епохата на Великото преселение. Римските легиони са отслабнали, а тук са дошли нови господари – готите.

Пред очите на момчето Нове изглеждаше различно. Улиците бяха пълни с високи мъже с дълги коси, облечени в кожи и ризници. На централния площад, върху висок трон под открито небе, седеше мъж с внушителна осанка.
– Кой е този великан? – попита тихо Митко.
– Това е Теодорих, кралят на остроготите – отвърна Гласът. – Той избра твоя град за своя столица.

В този момент кралят се изправи и погледна към Дунав.

– Този град е моят дом! – провикна се той с гръмовен глас. – Тук, в Нове, събрахме мощта си. Но съдбата ни зове на запад. Рим ни очаква!

Митко видя как хиляди каруци с жени, деца и воини се подреждат за път. Това не беше просто армия, а цял народ, който се местеше.

– Запомни това – каза Гласът, докато кралят се качваше на коня си. – Преди да стане владетел на Италия, Теодорих Велики е управлявал света оттук. Оттук тръгват легендите за рицарите.

Фенерът освети дългата върволица, потегляща към вечността, а Митко разбра, че земята под краката му пази стъпките на истински крале. Фенерът затрептя отново, завъртайки светлината си в нов стоманен вихър. Порталът на времето се отваряше за следващото приключение.