Приказки за Козлодуй - Корабът Радецки и подвига на Ботев.

ПРИКАЗКА ЗА КОРАБА НА СВОБОДАТА И ПОДВИГА НА ХРИСТО БОТЕВ

(17 МАЙ 1876 Г.)

Когато Дани прекрачи целеустремено през сияйния портал, той усети свеж и хладен речен бриз. Великия Дунав се вълнуваше величествено под първите лъчи на утринното слънце. Преди този миг, векове наред над брега тежеше сянката на османското иго. Козлодуй беше само малка точка в султанските регистри, където българите живееха тихо и скромно. Те превиваха гръб под тежките данъци, но не пречупиха гордия си дух пред чуждите господари. В онези години на изпитания вярата се пазеше в малките къщурки като най-скъпоценен пламък. Духът на козлодуйци чакаше своя час, докато името на селото се вкореняваше все по-дълбоко в дунавската пръст.

– Къде сме? – попита момчето със затаен дъх. Златният компас в малката му длан засия в три вълшебни цвята: чисто бяло, дълбоко зелено и кървавочервено.

– Намираме се в най-великия ден на твоя роден край – прошепна Гласът на времето. – Днес е 17 май 1876 година. Днес Козлодуй се превръща в златната врата на свободата.

Дани погледна към реката. Пред очите му изплува белият силует на легендарния параход „Радецки“. Той забави ход и се насочи право към брега. Палубата изведнъж оживя от шеметно движение. Четниците отваряха тежки сандъци, вадеха пушки и саби, а начело застана висок мъж с пронизващ поглед и черна брада. Това беше Христо Ботев. До него стоеше капитанът Енглендер, който свали фуражката си и се поклони пред смелостта на героите.

Когато Ботев стъпи на брега, той коленичи и целуна свещената пръст. Дани видя сълзи в очите на воините.

– Защо целуват земята? – прошепна момчето.

– Защото любовта към Родината е по-силна от страха – отвърна тихо Гласът на времето. – Но виж, Дани – земята тук вече е била подготвена за този миг. Още от 1865 година в козлодуйското училище е горяла светлината на знанието, а камбаните на църквата „Света Троица“ са призовавали за вяра и достойнство. Козлодуй е бил буден и е чакал своите освободители със затаен дъх.

Дани изправи рамене. Той разбра, че свободата не започва само с пушките, а първо се ражда в училището и в молитвата за правда. Козлодуй беше град на герои, но и град на просветители. Сърцето на момчето преля от гордост, че е наследник на хора, които са знаели как да пазят и книгата, и сабята. Златният компас затрептя в ръцете на Дани, стрелката му се завъртя шеметно, улавяйки светлината в ярък портал, и поведе момчето напред към следващата епоха.

Готов ли си за следващата приказка?