ПРИКАЗКИ ЗА КОЗЛОДУЙ - ПОЛЕТИ НАД ЛЮБИМИЯТ СИ ГРАД

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛШЕБНИЯ КОМПАС
И ИСТОРИЯТА НА ГРАДА 

Водите на великата река Дунав се бяха оттеглили тихо в коритото си, оставяйки след себе си широка ивица влажен пясък. Седемгодишният Дани тичаше съвсем сам по новооткрития бряг, а вятърът игриво рошеше русата му коса. Сините му очи жадно шареха по всяко измито камъче.

Изведнъж погледът му се спря върху огромен стар дънер, изхвърлен на сушата. Дървото изглеждаше безкрайно древно, сякаш самите вълни го бяха изваяли през вековете. Точно там, закътано под тежките му мокри корени, нещо проблесна ослепително.

Дани бързо приклекна, протегна ръка под влажното дърво и разрови студената земя. Когато извади предмета на светло, момчето направо затаи дъх. В дланите му лежеше изящно изработен златен компас. Непознати знаци покриваха финия му похлупак, а стрелката вътре леко трептеше. Щом пръстите му изчистиха полепналия пясък, компасът се затопли приятно и от сърцевината на метала се разнесе дълбок, мъдър глас:

– Даниел, сине на реката, чуваш ли ме?

Дани се стъписа и се огледа смаяно. По безкрайния бряг нямаше никого.

– К-кой говори? – попита плахо момчето.

– Аз съм Гласът на времето – отвърна невидимото присъствие, а компасът отново засия. – Този предмет в ръцете ти е навигатор. Аз показвам посоката, но изборът винаги ще бъде твой. Ако си наистина готов, ще ти разкрия тайните на този бряг.

Дани най-сетне осъзна, че гласът извира право от сърцето на древния компас.

– Аз съм готов... Искам да узная всичко. Къде отиваме? – прошепна развълнувано момчето.

– По чудната пътека на историята! – отвърна Гласът. – Ще видим първите хора в Златия и блясъка на тракийските съкровища. Ще чуем бойния вик на римските орли край стените на Аугуста. Ще стъпим смело върху вала на Аспарух и ще браним последната крепост на царете ни. Ще усетим ледения вятър в Козлодуйското дере, преди да посрещнем парахода „Радецки“ и храбрия Ботев. Ще препуснем с освободителите, а после ще видим как децата възкресяват кораба на героите. Накрая ще се гмурнем при древните моруни край Ибиша, ще обиколим китните села и ще усетим пулса на атомното сърце на града!

Сърцето на момчето заби лудо от вълнение. Времето наоколо сякаш спря. Внезапно златният компас затрептя в ръцете на Дани. Стрелката му се завъртя шеметно, улавяйки и завихряйки светлината. Пространството пред него се разтвори. Появи се величествен сияен портал на времето, изтъкан от фин златен прах и танцуващи слънчеви лъчи.

Усещайки как магията го зове, Дани се усмихна широко, пое дълбоко дъх и направи първата си смела крачка напред. Щом той прекрачи през светлината, познатият бряг и днешният ден изчезнаха напълно и безшумно, обгърнати от мека, пееща мъгла.

Готов ли си за следващата приказка? Завърти Златния компас!