Приказки за Свищов - Неолитна епоха

ПРИКАЗКА ЗА НАЧАЛОТО
Там, където за първи път пламна огънят

Митко пристъпи през сияйния портал и затаи дъх. Пламъците на онзи първи огън танцуваха в здрача като живи златни езици. Светлината им озаряваше високото, спокойно плато над реката и лицата на хората. Момчето никога не беше виждало такъв огън — див, топъл и тайнствен, сякаш самата земя бе запалила малко слънце върху тревата.

Новокаменна епоха — Неолит (VI–V хилядолетие пр. Хр.)
Приказка за първия огън на „Калето“

Тогава Калето все още нямаше каменни стени. Пред една малка къщичка, изплетена от лешникови пръчки и измазана с глина, стоеше момче с боси крачета и блеснали очи.

— Това е Тарун — каза Гласът на времето. — Един от първите пазители на този хълм.

Тарун помагаше на баща си да подреди дебели дървени цепеници. Скоро пламъците се разгоряха и започнаха да танцуват весело. До тях майка му, Ведра, месеше топла питка от зърното, отгледано край реката. Митко усети мириса на дим и прясно изпечен хляб.

— Татко, виж! Огънят е като малко слънце на земята! — извика Тарун.

Той взе запалена пръчка и освети входа на своя дом.

— Тук се ражда първото огнище на този бряг — прошепна Гласът. — Хората още не наричат това място Свищов, но вече имат най-важното — дом и семейство.