СВИЩОВ - ЕТНОГРАФСКИЯТ МУЗЕЙ

Приказка за МУЗЕИТЕ, БИБЛИОТЕКИТЕ, ТЕАТЪРА И ПРАЗНИЦИТЕ
Къде живее духът на града днес

Митко пристъпи през сияйния портал. Гласът на времето се разсмя весело.

— Сега светлината ще освети местата, където миналото среща настоящето.

Вълшебният фенер в ръката на момчето засия като пъстър калейдоскоп. Лъчите му станаха разноцветни и игриви, повеждайки Митко на разходка из днешния, жив Свищов.

Първо светлината спря пред красивите врати на Музеите – пазителите на времето.

— Ела в Сладкаровата къща — покани го Гласът. — Тя е Етнографският музей, който ни показва как старите свищовци са правили вино и са ловили риба в Дунав. После тичай към Къщата на Алеко! Там, в малка стъкленица, се пази сърцето на Щастливеца, а вещите му разказват за пътуванията до Америка. Не пропускай и Археологическата експозиция, където блестят съкровищата на древния Рим, нито мястото на паметта – „Паметниците“, където руските войски са стъпили на брега за свободата ни.

След това фенерът раздели лъча си на две и освети домовете на книгите – Библиотеките.

— Тук живее мъдростта — прошепна Гласът. — В Градската библиотека „Проф. Огнян Шишманов“ те чакат новите книги и модерното знание. А в старата библиотека на Читалището се пазят вестници и книги, които са чели твоите прадядовци.

Лъчът продължи нататък и освети сцената на Театъра.

— Това е царството на магията! — възкликна Гласът. — Тук, в Драматичния театър, актьорите ни показват, че животът е сцена. А през май сцената принадлежи на вас, децата – тогава е фестивалът „Малкият принц“, където младите таланти греят като звезди.

Фенерът обгърна с топла светлина огнищата на духа – Читалищата.

— Това е сърцето на нашето семейство — каза Гласът. — Ти вече беше в Първото българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, откъдето е тръгнало всичко. Но светлина има и в Читалище „Пробуда“, което се намира в сграда, строена от самия Колю Фичето!

Изведнъж тишината беше нарушена от музика, смях и барабани. Фенерът освети календара на Празниците. Митко видя как годината в Свищов е пъстра въртележка. През януари са „Алековите дни“, а смелчаците скачат в ледения Дунав за кръста на Богоявление. През пролетта градът ухае на цветя за Празника на божурите, а на 16 май Свищов единствен празнува Деня на дарителя в чест на щедрите сърца. През лятото римските легиони маршируват отново на фестивала „Нове – сърцето на легиона“, а на 27 юни всички се качват на „Паметниците“ за празника на града. А дойде ли есента, площадът се пълни с грозде и песни за „Свищовски лозници“.

— Този град е като една голяма, пъстра книга — каза възхитено Митко, а фенерът му светна в ритъма на празника. — Музеите помнят, библиотеките разказват, театърът играе, а празниците ни правят щастливи!

Стъклото на фенера затрептя в нов пъстър вихър, отваряйки сияйния портал за следващото приключение.