СВИЩОВ - ПОЛЕТИ НАД ОСТРОВ ВАРДИМ

Приказка за ПРИРОДНИТЕ ЧУДЕСА НА СВИЩОВ
Реката на времето и голямото семейство на общината

Митко пристъпи през портала на времето. Вълшебният фенер в ръката му започна да свети по съвсем нов начин.

— Магията на Свищов не спи само между кориците на дебелите книги, Митко! — прошепна Гласът на времето. — Тя е жива и диша навън. Тя шумоли в листата на върбите, блести в реката и се гуши под топлите стрехи на всяка къща. Погледни!

Светлината на фенера стана наситено зелена като стара гора и синя като дълбините на Дунав. Замириса на река, на мокър пясък и на блатно кокиче.

— Преди да ти покажа природните богатства, трябва да поздравим голямото семейство на Свищов! — каза Гласът. — Градът е като голям брат, а около него има петнадесет по-малки братчета и сестричета. Дръж се!

Митко стана лек като перце. Хоп! И полетя! Отвисоко Свищов приличаше на амфитеатър, а около него като бисери светеха селата.

Светлината го понесе на запад над градините на Ореш и лозята на Българско Сливово. Помаха на Драгомирово. После лъчът се спусна на юг.

— Здравей, Морава! Виждам те, малко селце Деляновци!

— Там долу е Овча могила — посочи Гласът. — Земята дарява лековита вода!

Митко прелетя над Червена и Горна Студена, където историята спи под дърветата. Видя дворовете на Александрово, Алеково и Козловец. Вятърът го завъртя към реката, над Совата и Хаджидимитрово.

— А ето ги пазителите на брега! — прошепна Гласът над Царевец и Вардим.

Фенерът ги спусна в местността „Паметниците“.

— Тук има огромни черни тополи и плачещи върби — обясни Гласът.

От блатото „Кайкуша“ се чу мучене.

— Това е птицата голям воден бик. А шарените птички са пчелояди.

Фенерът хвърли лъч към средата на Дунав, където лежеше третият по големина български остров – Вардим.

— Тук властва Вардимският дъб. Местните му викат „Ботрак“. Единствен е на света, защото клоните му растат нагоре като свещници! Корените му са сплетени като братя срещу бурята.

В мочурището кръжеше морски орел. В плитчините газеха черни корморани и лопатарки с човки като лъжици. Във водата плуваха сом и чига.

— Тук е и моруната — по-стара от динозаврите!

На връщане фенерът освети брега.

— Тази жълта пръст е льос. Затова гроздето е сладко.

Митко кацна замаян от красотата.

— Природата ни е дала всичко.

— Да. Твоята задача е да го пазиш.

Светлината на фенера отново затрептя, завъртя се и се завихри магически. Порталът на времето се отвори пред тях и Гласът на времето поведе Митко през тази светлина към бъдещето на Свищов.