СВИЩОВ - АКАДЕМИЯТА КОЯТО СБЪДВА МЕЧТИ

Приказка за бъдещето на Свищов.
Замъкът на знанието и мечтите, които се сбъдват у дома

Митко пристъпи през портала на времето. Вълшебният фенер в ръката му затрептя. Този път светлината му не беше зелена като гората, нито златна като миналото. Тя стана ослепително бяла и чиста – като лист хартия, върху който тепърва ще се пише история.

— Накъде отиваме? — попита Митко.

— Не „къде“, а „кога“! — усмихна се Гласът на времето. — Отиваме в утрешния ден. Там, където растат мечтите.

Замъкът, в който не живеят царе

Митко се озова пред сграда, красива като истински дворец от приказките – с високи кули, изящни прозорци и часовник, който отмерваше времето.

От огромната врата излезе млад учител с умни очи и официален костюм.

— Здравей, Митко, добре дошъл! Аз съм Тодор. Това не е дом за принцове, а за знания. Намираме се пред Търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“.

— Прилича на замък! — възкликна Митко.

— Да, наричаме го „Замъкът на знанието“. Тук не учим магии, а нещо по-важно: как да управляваме парите, как да създаваме бизнес и как да работим с компютри. Дарителят е искал децата на Свищов да имат златна професия в ръцете си.

Академията на „капитаните“

Светлината ги понесе напред, към величествената бяла сграда на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“. Дворът беше пълен с млади хора, които държаха дебели учебници, таблети и лаптопи.

До Митко спря млад, строен мъж.

— Здравей! Аз съм Петко и съм преподавател тук. Добре дошъл в света на големите! Тук е Академията. Идват младежи от цяла България и чужбина. Едни се готвят да управляват фабрики, други – банки, а трети – да работят в полза на обществото.

Петко посочи към Дунав:

— Виждаш ли корабите? Тук ние се учим да бъдем капитани на икономиката и на собствения си живот.

До тях се приближи усмихната жена с бодра крачка и значка с герба на Свищов на ревера.

— Здравейте, мечтатели! Аз съм Надежда и работя в Общината. Моята работа и работата на целия ни екип е да направим Свищов най-добрият дом за теб и за всички дечица на града.

Надежда клекна до Митко и посочи обновените паркове, новите площадки и светлите прозорци на училищата.

— Ние го правим, защото вярваме, че вие сте най-голямото съкровище на града. Искаме, когато завършиш Академията, да останеш тук. Свищов е мястото, където твоите корени са здрави. Тук имаш всичко – образование, работа и приятели. Това е градът, в който един ден ще създадеш семейство и ще бъдеш щастлив край великата река.

Митко погледна към „Замъка“, към Академията, към Тодор, Петко и Надежда.

— Бъдещето изглежда чудесно! — прошепна той.

— То е в твоите ръце, Митко — каза Гласът на времето. — Градът ти дава криле, но ти трябва да се научиш да летиш!

Светлината на фенера отново затрептя, завъртя се и се завихри магически. Порталът на времето се отвори пред тях и Гласът на времето поведе Митко през тази светлина към площада на мечтите.