Свищов - сърцето на свободна България (1877 г.)

Приказка за столицата на свободата
Когато Свищов стана сърцето на свободна България (1877 г.)

Митко пристъпи през портала на времето. Вълшебният фенер в ръката му промени светлината си още веднъж. Ослепителният блясък на битката отстъпи място на спокойна, плътна и достолепна светлина, напомняща сиянието на настолна лампа в кабинет на учен. Шумът от оръдията заглъхна в далечината към Плевен и Шипка, а в Свищов се чуваше нещо ново – бързото скърцане на пера върху хартия и забързаните стъпки на хора, които носят важни новини.

— Къде отидоха войниците? — попита Митко, оглеждайки оживените улици.

— Войната продължава на юг, Митко — обясни Гласът на времето. — Но тук, в твоя град, се случва нещо още по-важно. Тук се ражда държавата. Днес Свищов не е просто град, той е Първата столица на освободените земи. Защото преди да имаме официален център, точно тук будните българи започват да управляват свободната ни земя и да въвеждат ред.

Митко тръгна след светлината на фенера и спря пред една великолепна къща – домът на търговеца Даниил Харитон. На балкона ѝ стоеше самият Император Александър II, който поздравяваше хората. Тази къща беше станала първият дворец на свободна България.

Но магията го поведе по-нататък към сградата на първото Губернаторство. Митко влезе в стая, пълна с писари, преводачи и учители. Те не държаха пушки, а мастилници и пера. В средата на стаята, надвесен над огромна карта и купчина документи, стоеше мъж с високо чело, очила и строг, но интелигентен поглед. Това не беше генерал, а учителят и поет Найден Геров.

— Добре дошъл, млади приятелю! — каза Найден Геров, оставяйки за миг перото, за да посочи отрупаната маса. — Погледни добре тези хартии, момче. Това не са просто листи. Това са първите закони на свободна България.

Митко пристъпи по-близо, а фенерът му освети прясното мастило.

— Точно тук, в Свищов, в този момент ние създаваме първата поща, организираме първата полиция и пишем първите правила, по които ще живеем като свободни хора — продължи развълнувано Найден Геров. — Преди да имаме столица в София, редът се ражда в тази стая.

— Но защо ти управляваш всичко това? — попита учудено Митко. — Ти си писател, не си ли?

— Именно! — усмихна се първият губернатор и вдигна перото си като скиптър. — Свободата се печели с меч, Митко, но се пази с ум, закони и образование. Нашите учители станаха писари, нашите търговци станаха администратори. Свищов има тежката задача да научи цяла България как се гради държава от нулата.

Митко насочи фенера си към масата и видя първото писмо с печат „Свободна България“. То щеше да отпътува към света, за да разкаже, че българите вече имат свой дом и свои закони. Момчето разбра, че герои не са само тези с униформите, а и тези, които будуват нощем, за да въведат ред в хаоса.

— Виждаш ли, наследнико? — прошепна Гласът. — Докато другите още се бият, Свищов вече гради мира. Това е отговорността на Първия град.

Фенерът на Митко засвети с горда, непоколебима светлина. Той знаеше, че държи в ръцете си паметта за момента, в който Свищов беше сърцето и ума на нова България. Светлината на фенера отново затрептя, завъртя се и се завихри магически. Порталът на времето се отвори пред тях и Гласът на времето поведе Митко през тази светлина към следващата епоха от историята на Свищов.