Свищов - Фестивал на Древния Рим в някогашния Нове

Приказка за белите орли на Рим
Античност: I век сл. Хр. (45 – 48 г.) – (Основаването на Нове и величието на легиона)

Митко пристъпи през сияйния портал. Вълшебният фенер в ръката му изведнъж промени светлината си. Тя стана бяла и ослепителна, напомняща на отражението на обедното слънце върху идеално гладък мрамор. Въздухът се изпълни с ритмичен звук – трак-трак-трак – сякаш хиляди железни сърца биеха в един общ тактов ритъм.

– Виж, Митко, сега времето изгражда мостове – прошепна Гласът на времето. – Римските легиони пристигат, за да превърнат това стратегическо място в здрава крепост, за която ще говори целият свят.

Пред очите на момчето хълмовете около Свищов се преобразиха. Там, където доскоро стояха дървените жилища на траките, изникнаха прави като стрела улици и масивни бели стени. Митко видя как стотици мъже в блестящи ризници и червени туники подреждат огромни каменни блокове. Начело на шествието крачеше висок знаменосец, който носеше златен орел на дълъг прът.

– Салве, малки приятелю! – поздрави го весело един млад воин, който почистваше шлема си. – Аз съм Марк от Първи Италийски легион – най-верните войници на императора!

– Вие строите нов град върху стария? – попита Митко, сочейки към познатите очертания на древното тракийско селище.

– Ние надграждаме – усмихна се Марк. – Преди нас, траките посрещнаха братята от Осми Августов легион, които направиха първия лагер. Но сега ние, Първи Италийски, го правим вечен! Тук, в Нове, строим нещо невиждано – огромна военна болница, наречена Валетудинариум. В нея лекуваме с чиста вода, топло слънце и билки. Ние носим закони, пътища и ред. Виждаш ли орела на знамето ни? Той е символът на Рим, който пази мира по реката.

До Марк се появи малко момиче с бяла туника и кожени сандали.

– Аз съм Валерия-Юста – представи се тя. – Татко казва, че Нове е прозорецът на света към тези земи. Ела да видиш как водата тече по тръби под земята и как подовете на стаите ни са топли дори през зимата. Това не е магия на физиката, а магия на знанието! Четиринадесета и петнадесета страница

Митко гледаше смаян как върху основите на миналото израства град от бъдещето. Тук хората говореха на латински, търговците продаваха екзотични стоки от далечни земи, а майсторите строяха с мащаб, който спираше дъха.

– Запомни този момент – каза Гласът. – Римляните не дойдоха на празно място. Те стъпиха върху тракийската земя и добавиха своята дисциплина. Така Свищов стана европейски център още преди две хиляди години.

Фенерът в ръката на Митко излъчи последен бял блясък, завъртайки светлината си в нов магически вихър. Порталът на времето се отваряше отново. Валерия-Юста помаха за сбогом, а златният орел на легиона сякаш оживя и литна над Дунав, пазейки брега.